Може би за първи път шефовете на Лудогорец нарушиха принципите си и взеха в тима футболист, който се ползва с лоша репутация. Досега хвърляха доста усилия, следейки спортно-техническите качества на набелязаните играчи и тяхното поведение извън терена.

Дори и да преценят, че даден състезател би свършил работа, бягаха като попарени от "лошите" момчета. Този път е по-различно. Ръководните фактори решиха да поемат известна доза риск с привличането на Йерун Луму. Тук съвсем логично възниква въпросът дали си заслужава.

Но в крайна сметка колкото и да се напъваме да предвидим какво ще се случи, само времето може да даде категоричен отговор. Със сигурност обаче мога смело да заявя, че ако Лудогорец успее да предпази младия холандец от хилядите изкушения, които предлага нощния живот и развие неговия потенциал, след няколко години ще струва в пъти повече от това, което Кирил Домусчиев плати на Вилем II.

Това момче притежава невероятни заложби. Борави добре с топката, има хубав дрибъл, поглед върху играта, а освен това е и доста здрав за възрастта си. Може би за първи път виждам футболист от родното първенство, който на 18-годишна възраст по нищо не отстъпва физически на останалите играчи. Дори и на мощните руснаци от Локомотив Москва.

Братушките на няколко пъти падаха като тапи при единоборства с таланта. Луму е и един от малкото състезатели в България, който не го е страх да влиза остро и да се надиграва един на един. Макар че е на твърде крехка възраст, си личи, че е научен футболист.

Много добро впечатление прави, че хвърля доста усилия в опитите си да бъде от помощ на бека зад него. Представяте ли си щом футболистите в отбора признаха неговата класа още след първата контрола, какви качества притежава? Дайте да бъдем честни. Не се случва често един чужденец да получи такова признание само за няколко дни.

В настоящия момент като проблем пред холандеца се оказва липсата на постоянство. Защото в част от срещите, въпреки че загатваше за големия си потенциал, се изолираше от играта. В други пък, като например с Локомотив Москва, бе неудържим...

И за финал едно леко отклонение. Жалко, че родният футбол не може да се похвали с футболисти като Луму. Разбира се, с много малки изключения. Само, че с наши момчета, българи. Не, че не сме талантлива нация, просто не се работи правилно с подрастващото поколение.