Загубихме Добри Динев – великан като човек, великан като плувен маратонец, великан като спортист! 

Напусна ни след продължително боледуване в Монреал, където живееше от 1994 г.

Като майстор на дългите плувания, роденият на 31 август 1947 г. във Варна Динев записа купища рекорди. Включително и 6 за „Книгата за рекорди Гинес”. Фиксира стандартите в периода 1983-1985 г. в София, Варна, Полски Тръмбеш..

При всеки подвиг около басейна няма къде да падне игла.

Достатъчно е да бъдат споменати само две плуванията му 100 км съчетано (4-те стила) за 38:31,11 часа през 1984 г. и 54,125 км бътерфлай- най-трудният, техничен и изморителен стил (24 часа през 1985).

Огромното сърце на Динев обаче бие не само за рекорди, но и от доброта. През 1977 г. той спасява 43 души от удавяне, когато понтонен мост се обръща край Белослав.

В Монреал основа клуб „Приятелите на Добри Динев”.

Приемаше в дома си и помагаше от сърце на всеки наш плувец, участвал в кръг от Световната купа или първенството на планетата през 2005 г. – от Димитър Петров-Мутата, Петър Стойчев, Иванка Моралиева до Цветан Йорданов.

Помагаше на хората и като цар на ирисовата диагностика. Неговите пациенти бяха над 500. Една трета от тях си направиха операции по негова препоръка.

Всъщност за Добри Динев не може да се пише в минало време.

Почивай в Мир, Великане!

Първи български плувен сайт, сп. „Плуване & Водна топка” и Асоциацията на българските плувци изказват съболезнования на близките му!




           
                 Добри Динев
                 най добрият човек, когото познавам!

от Василена Матакева, БНТ – специално за сп. „Плуване & Водна топка”



Тъмно, студено...вълните подхвърлят понтонния мост в опита си да стигнат до брега, триумфирайки. Блъскат го, подкопават го. Не искат да го заобикалят, пречи им. В един момент природната стихия печели битката с човешкото изобретение и мостът се къса. В морето падат десетки хора и ужасът започва.

Всичко това се случва през 1977 година в Белослав. Добри тогава е на 30 години и е на брега заедно със семейството си. Колебанието му трае само секунда. Поглежда дъщерите си и без да чува молбите на съпругата си, скача в ледената вода.

Морето гъмжи от хора. Всички са завладени от паника.



Слуша наставленията на Милко Рачев - единствения треньор у нас направил състезатели от световна величина в три спорта – плуване, плувен маратон и водна топка

Голяма част не могат да плуват. Има много деца. Добри започва от тях. Първите, които изважда на брега са момиченце и момченце, които се държат геройски за обърналия се понтон.

Връща се отново и отново,и отново. Спасява 43-ма. Спасява ги от сигурна смърт.....

Когато се сетя за Добри, това е първата картина, която „виждам” в ума си и веднага идва въпросът какъв човек трябва да си, за да направиш това.

Питала съм го-помисли ли преди да скочиш?

Видя ли децата си? Чу ли съпругата си? Знаеше ли къде отиваш? Защо го направи?

Той се усмихва и отговаря: „Хората се давеха. Аз бях там, не можех да ги оставя.”

И това е всичко. Това е Добри Динев -най-добрият човек, когото познавам.

Първата ми среща с него бе през 2005-та година. Добри, без изобщо да е чувал за мен идва да ме посрещне на летището в Монреал (за световното първенство по плувни спортове). Полетът е дълъг, изморителен.



За първи път съм в Канада, а дори не знам как се стига от летището до града. Излизам притеснена и виждам една широка усмивка.

Попадам в прегръдките му и чувам: „Добре дошла!”

Почувствах се сигурна, толкова сигурна, че все едно съм при мама. Семейството му -Жаки, Илиана и Маргарита ме чакаха на улицата пред дома им.

Все едно винаги сме се познавали и сме били неразделни.

Чувството е уникално. И до днес, когато тръгна за Канада- знам, там съм си в къщи.

Защото Добри ще ме чака.

И това не е защото съм специална.

Просто той си е такъв.  Помогнал е на всеки, които го е потърсил.

                            
                           Майсторът на ултрадългите
                        плувания държи 6 рекорда на „Гинес”

Николай Кръстев, „Труд”

Почетен гражданин на Варна, Асеновград и Полски Тръмбеш, Добри Динев живее в Канада от 1994 г. Обществената и социална въртележка у нас го кара да потърси късмета си далече от родината. Но и там плуването го държи здраво - работи почти на обществени начала в клуба си с деца и младежи, няма как – „синият” спорт е неговият живот, както признава Добри.

Занимава се с ирисова диагностика, както го е правил и у нас. Но скромно премълчава, че през 1978 г. е удостоен с орден „За гражданска заслуга и доблест” - І I степен, когато понтонният мост в Белослав се обръща и той спасява 42-ма души от ледените води.

Не е задължително човек да е бил състезател по плуване, за да е наясно, че бътерфлаят е най-трудният стил.

Неслучайно най-дългата официална дистанция по олимпиади и световни първенства в делфина е 200 м.

 

А Добри Динев примерно за 24 часа плува неспирно 54,125 км бътерфлай.

Бумът на маратонските му рекорди е в периода 1983-1985 г., когато варненецът фиксира всичките си върхове, които и до днес стоят непокътнати в „Гинес”.

 

Поздравления от Иван Славков-Батето

Преди това започва да тренира плуване във Варна при Васил Станкович, после и при Бранислав Несторов.

„Това беше една борба първо с мене самия, после и с водата. Примерно на 100 м съчетано плуване във варненския басейн, който днес се казва „Юлиян Русев”, последните 6-7 километра бяха изключително тежки.

Очите ми се възпалиха, потече гной, не виждах почти нищо, плувах като в мъгла. Престоях във водата повече от 38 часа, финиширах вечерта по тъмно. А около басейна нямаше къде са падне игла, толкова много бяха зрителите”, разказва Динев.

 

Динев поставя рекордите си в София, Варна, Асеновград и Полски Тръмбеш, навсякъде при огромен интерес от страна на запалянковците.

„В сладката вода триенето е по-малко заради по-малката плътност - обяснява Динев. - Затова и тези постижения според мен са възможни само в басейни. Примерно на един маратон в залива на Александрия получих страхотни рани на врата, изминах 45 км кроул в морето.

 

После при 100 км съчетано плуване в басейн нямах такива поражения. Издръжливостта в плуването се постига на базата на регулиране на дишането и пестене на движенията. Както се казва - с малко усилия и голямо плъзгане във водата да се измине максимално разстояние...”

                                                                                    

В неговия дом всеки българин се чувства у дома си. На тази снимка му гостуват Петър Стойчев, Иванка Моралиева и треньорът Красимир Туманов. Направена е по време на световното първенство по плувни спортове в Монреал през 2005 г.

Динев е единият от тримата почетни членове на олимпийския отбор на Съветския съюз. Другите са легендарният чешки бегач Емил Затопек и непобедимият унгарски боксьор Ласло Пап.

„Когато плувах 100 км съчетано във Варна край басейна беше целият руски отбор - разказва с вълнение Динев днес. - Тогава нямаше такива подсилки както сега, даже и витамини вземах малко.

Като ми направиха изследването за допинг, се оказа, че такава кристална урина не са виждали никога.

И ме направиха почетен член на „Сборная”, което си беше много голяма чест. А съветските спортисти бяха у нас, защото социалистическият блок бойкотира олимпиадата в Лос Анджелис и ги бяха довели на разходка в България. За тях тогава България си бе като Швейцария.”

bgswim.info