Едни от основните хора в сдружението "ЦСКА Завинаги" - председателят Александър Чакмаков и архитект Ивайло Мишев, присъстваха на вчерашната среща, проведена в министерството на спорта. След нея стана ясно, че сдружението ще предостави своята инвестиция в терените от близо 2 млн. лева на футболния клуб, тъй като това е важно за новия договор за базите на армейците.

След края на срещата Чакмаков и Мишев застанаха пред камерата на Sportal.bg, пред която споделиха интересни подробности за своята дейност и техните виждания за бъдещето на ЦСКА. Оказа се, че двамата са поредните хора, които са разочаровани от случващото в клуба и по подобие на Петър Манджуков ще се отдръпнат от делата на червените.

Г-н Чакмаков, излизате след изключително важна среща за бъдещето на ЦСКА. Какво решихте на нея?

А.Ч.: Сдружението е в обществена полза и е акумулирало обществени средства. Така че формата, под която може да бъде представена инвестицията изисква юридическа работа. И трябваше да има принципно разбиране на министерството, футболния клуб и наше. Това беше работна среща. Всичко, което касае инвестицията на "ЦСКА Завинаги", е изчистено, така че тя да може да бъде ползвана от футболния клуб като стъпка към подобряване на договорите, с които ползват публичната държавна собственост - стадион "Българска армия" и "Панчарево".

Инвестициите на "ЦСКА Завинаги" са доста сериозни. Какво дадохте и какво получихте?

И.М.: Всичко е от доброволни дарения. Всеки един от нас направи това, което е по силите му. Някои направиха много, други  - по-малко. Но всички сме благодарни дори на тези, които дариха по 10 лева, защото те отидоха за децата. Първоначално имаше разговори за акциите, но те отдавна са приключили. Така че това, което правим, е безвъзмездно и е за децата на ЦСКА.

А.Ч.: Искам да благодаря на абсолютно всички дарители. Няма значение кой колко е дал. Тук е въпрос на солидарност, на обединение на много хора от ЦСКА. Те показаха как може да се мобилизира публичен ресурс, енергия, експертиза на различни хора от различни слоеве. След две години направихме, по моя скромна оценка, това, което обещахме като първи етап. По-нататъшните ни взаимоотношения ще зависят от начина по който ще процедира футболният клуб. Отношенията не бяха леки. Тук е моментът да се спрат всички спекулации - користни, безкористни, възмездни, безвъзмездни. Всичко, което сме направили, е безвъзмездно. Мисля да сложим край на тези двегодишни спекулации в преса, форуми и индивидуални изказвания.

Да уточним - няма да получите акции за направените инвестиции, които са около 2 млн. лева. А основен инвеститор сте вие.

А.Ч.: Няма никакво значение кой е дал повече и кой по-малко. Много хора са помогнали и всеки лев е бил ценен. Всичко е направено за децата на ЦСКА и за бъдещето на клуба. Ние подпомогнахме за изграждането на игрища, на които децата да тренират на добри условия.

Иначе проблемът с акциите приключи много отдавна. Аз, Стефан Войнов, Ивайло Мишев и други хора си купиха акции не от публичното предлагане, а директно. Ние сме акционери в клуба, но не заради това са инвестициите.

Вие като акционери в клуба какво мислите за напускането на Петър Манджуков? Той се изказа доста остро за някои неща, които се случват в клуба. Предполагам, че вие го познавате?

А.Ч.: Имам честта да познавам г-н Манджуков много отдавна. И него, и семейството му, и брат му - лека му пръст. Това са много сериозни хора, с големи финансови възможности, с визия за развитие на бизнес, с корпоративно мислене и с невероятни контакти по света. Така че за мен напускането на г-н Манджуков е голяма загуба за ЦСКА. Повече не мога да кажа, защото не съм толкова навътре с нещата в клуба, но щом е напуснал, значи е имал причина да го направи.

Какво е бъдещето на "ЦСКА Завинаги", след като си изпълнихте ангажиментите?

А.Ч.: Всички, които са присъствали на учредителното събрание и следят Сдружението отблизо, знаят, че ние си поставихме 4-5 въпроса за решаване. На първо място възстановяване на игрищата на "Българска армия".  Допълнително помогнахме за сектор "А" да се лицензира. Първият етап го направихме. За втори етап бихме искали да направим неща, които  ще подобрят и изградят модерна база за първия отбор в "Панчарево" и бихме искали да предложим съвременен и модерен проект за стадион "Българска армия".

Всички тези неща могат да се случат само с пълното съгласие на държавата и със съгласието на футболния клуб. Бъдещето на Сдружението зависи изцяло от взаимоотношенията с футболния клуб. Ако ние видим, че клубът се развива в нормална посока, разбира се не сме ние хората, които ще поставят условия на собствениците и акционерите, но ако видим сътрудничство - ще си партнираме. В противен случай няма да е логично и няма за какво да съществува подобно сдружение. То е създадено да развива базата на клуба.

Значи няма да се ангажирате пряко с издръжката на клуба.

И.М.: Никога не е ставало въпрос да се ангажираме с издръжката на клуба. Ние още в началото казахме, че приоритет са ни детско-юношеската школа, както и два проекта, които да бъдат одобрени от министерството и вкарани за инвестиционни намерения за "Българска армия" и "Панчарево". От там нанатък ние можм да направим програма за развитие на ДЮШ съвместно с големи клубове като Арсенал, Борусия (Дортмунд) и Байерн (Мюнхен). Това сме поели като ангажимент.

Никога не е ставало въпрос да издържаме клуба и не сме в състояние да го издържаме.

В състояние ли сте да направите сериозни инвестиции в базата?

И.М: В случай, че имаме промяна в политиката на ръководството, видим една добронамереност и дългосрочност от тяхна страна, ние сме готови с помощта на чуждестранни финансови институции да привлечем средства, които да инвестираме в базата.

Говорено ли е с хора и институции? Те казват ли, че ще инвестират при определени условия, но ако и вие участвате?

И.М: Да, точно така.

А.Ч.: Даже участието на сдружението не е толкова важно. За чуждестранния партньор е важно да види, че има бизнес план. Инвестиции не се правят самоцелно. Крайно време е българските клубове, в това число ЦСКА и Левски, да разберат, че никой от обществеността не си подарява парите - без значение дали се казва Петър Манджуков, Стойне Манолов, Ивайло Мишев, Стефан Войнов… Тези хора нямат никакво значение. Много от нас са дали дарения, подпомогнали са, ето аз съм направил сериозни дарения, но това не може да е практика, по която да се издържа един клуб или да се прави и издържа една база.

Инвестиции се правят на база бизнес план - със срок на откупуване на инвестицията, дългосрочност и тн. Така че няма защо да теоритизираме какво може да се случи вбъдеще. Нека видим как ще се развие ЦСКА. Всички ние имаме възможности, контакти, финанси - говорили сме на определени места, но всичко зависи от нормалното функциониране на клуба. Под нормално значи да е финансово стабилен. Не може всяка година да виси лиценза. Дела да се водят, да не се водят. Споразумения в последния момент. Истината е, че това гони инвеститори.

Защо в ЦСКА се получава така, че колкото повече пари дава даден човек, толкова повече го плюят? Това важи и за вас, и за Манджуков. Не е ли някакъв парадокс?

А.Ч: Това е балкански манталитет. Особено в България завистта идва в повече. Общо взето цари голяма неграмотност. Определени среди се опитват да манипулират част от публиката и го правят успешно. Със сигурност има и други причини.  Да Ви кажа честно никой от нас не се е интересувал много от подобни неща. Всичко сме го направили, знаейки за това нещо. Никой не си е правил илюзии, че тези неща ще бъдат приети за чиста монета. Сега всички разбраха, че не е имало користни цели.

Самата идея за придобиване на акции беше да имаме възможност да говорим с потенциални сериозни инвеститори, включително и чуждестранни, стъпвайки на една платформа от акционери. Едно е да говориш от позицията даже на 3 %, друго е да говориш от позицията на 0,03%. Това беше. Но когато видяхме, че това нещо се посреща със страх и недоверие от страна на футболния клуб преустановихме този разговор много отдавна, той не стои на дневен реда.

Ако беше спазена договорката за инвестиции срещу акции, щяхме да продължим да говорим с потенциални инвеститори, с които имахме първоначални разговори. Когато видяхме, че мажоритарният акционер във футболния клуб няма желание за подобен тип, приключихме с този въпрос. Махнахме си го от главата и толкова.

Може ли да кажете кои са инвеститорите?

А.Ч: Няма смисъл. Всичко е приключило. За себе си мога да кажа, че по никакъв начин повече няма да се ангажирам с футболния клуб. Ако мога да помогна нещо с базата и ако има споразумение - добре. С начина, по-който въобще се развива клубът, аз лично няма да участвам под никаква форма - нито ще говоря, нито ще довеждам инвеститор. Футболният клуб е затворена страница.

Направили сме достатъчно. Ако се оцени - оцени, ако не се оцени - също не е страшно. Ще се насоча с много повече усилия към баскетболния клуб, искаме да възродим тениса и много други спортове. Говоря от мое име, а не от името на сдружението. За вбъдеще повече няма да се занимавам с професионален футболен клуб ЦСКА.

Още един сериозен човек, който е разочарован поради една или друга причина. Не станаха ли много разочарованите и не е ли време да се променят нещата генерално - не само в ЦСКА, а и в българския футбол?

А.Ч: Мисля, че казах достатъчно. Всеки може да си направи преценка от това, което казах.

От позицията на фенове какво мислите за Стойчо Младенов и нещата в клуба?

И.М: Аз ще замълча. Няма да взема отношение, тъй като считам, че по принцип клубът не върви на добре. Говоря като цялостна организация, не само в спортно-технически план, но и като управление от мажоритарния собственик. Както каза и господин Чакмаков изчакваме да видим какво ще се случи. Ние винаги ще сме от ЦСКА. Ще подкрепяме ЦСКА дори да отидем в "А" окръжна група. Това е.

И Вие ли сте разочарован? Ще продължите ли да помагате?

И.М: Приключваме. Има една граница, която не трябва да се преминава. За съжаление някои хора я преминаха. За момента ще гледаме отстрани как ще се развият нещата. За вбъдеще си оставяме отворена вратата.

А.Ч: Какво да ви кажа? Не следя отблизо отбора. Не съм гледал подготовката. Преди паузата отборът играеше по един начин. Какво се е случило - не знам. Истината е следната: кой ще е треньор зависи изцяло от собствениците на клуба. Единствено мажоритарният собственик може да следи треньора и да се съгласява или не се съгласява с начина на работа на треньора. Този въпрос не бих искал да го коментирам. Стойчо Младенов е доказан треньор, постигнал е доста неща. Преценката е на мажоритарния собственик.