През цялото това време малкото, което коментира юношата на Левски бе: "Винаги съм готов да играя за националния отбор. От 2007 съм в отбора. И преди не съм бил капитан. Не е важно дали съм капитан, или не. Ще играя винаги в националния отбор, стига да ме викат, ако не, ще бъда най-големият фен. Имах желание да играя срещу Румъния, но от клуба не ме пуснаха. Сбърках, че не излязох да говоря с журналистите след мача с Малта. Направил съм си равносметка къде сбърках. Мислехме, че ще бием Хърватия и Норвегия, но играхме трагично".
Попов си е направил равносметка и то каква. Замени фланелката с №9, която исторически в световния футбол е за център нападател, такъв какъвто той не е. Попето от мнозина е определян за най-добрия и най-талантлив играч на "трикольорите" от настоящата селекция, но все нещо му липсваше. Прекара три тежки години, където не се прояви като лидер и отборът пропусна поредното голямо първенство. Любослав Пенев му връчи лентата, но техничният играч така и не изигра нито един мач, в който да вкара важен гол или да поведе отбора към голям успех в официален мач. Критиките последните месеци вместо да го сринат, изглежда го направиха по-силен и по-мъдър. Това видяха всички срещу четирикратния световен първенец Италия. 27-годишният Попов излезе без капитанската лента, но с №10 на гърба. Именно това е номерът, който най-много му приляга в този състав на "трикольорите", тъй като неговата сила винаги е била импровизацията и да действа от втора позиция.
Цяла седмица бе гласен да води атаката, нещо което не му се нравеше. Петев знаеше това, но все пак, това бяха плановете му до вчера сутринта, когато избра Мицански да е на върха, а Попов да стане плеймейкър и втори нападател с пълна свобода във фаза атака. Липсата на лентата върху лявата му ръка като че ли свали голям товар от него. Плюс това бе мотивиран до краен предел и след четиримесечно чакане нямаше търпение да покаже най-доброто от Ивелин Попов на критиците и да зарадва за първи път от дълго време родните фенове.
Роденият в София футболист направи най-силните си 45 минути с националната фланелка, като вкара страхотен гол за 1:1, бе в основната на втория гол, а след това гредата му попречи да вкара втори гол във вратата на Салваторе Сиригу.
Попето на няколко пъти размина смятания за един от топхалфовете в Европа Марко Верати и категорично спечели битката с него, тъй като именно халфът на Пари Сен Жермен действаше пред отбраната на "адзурите" и трябваше да блокира пробивите на родната десетка, който бе неудържим през първата част.Не случайно днес най-авторитетния спортен всекидневник в света "Гадзета дело Спорт" дава най-висока оценка - 7 по десетобалната на Попов. "Познавахме го, вече ни беше изтормозил в мачовете от световните квалификации и въпреки това ни наказа. За едно полувреме бе неудържим и удоволствие да се наблюдава, елегантен, красив и галопиращ. Какъв футболист е този Попов", коментира розовото издание.
Всички фенове на родния футбол се надяват, че мачът със "Скуадра адзура" е преломният момент в кариерата на Попето в представителния тим на България и оттук напред, ще бъде играчът в повече на Петев. Този тип футболист, който липсва вече пет години след отказването на родния диамант Димитър Бербатов.
0
