Ивет Лалова е спортист с гражданска позиция и широк мироглед. Тя твърдо е на мнение, че спортът и здравето трябва да вървят ръка за ръка. Какво трябва да се промени в спорта у нас тя сподели за годишното издание на списание „Икономист” – „Светът през 2017 г.”

Ето какво сподели Лалова специално за изданието:

Едно от нещата, които трябва да се подобри в България или по-скоро да се заложи в мисленето на хората е, че спортът не трябва да бъде само средство за отслабване или превенция на болести. Спортът е неотменна част от нашия живот и това е начинът да се чувстваме добре, да изглеждаме добре, да възпитаме у нашите деца отговорност, обич към това, което правят, да бъдат отговорни, да уважават труда и успехите на останалите.

Смятам, че спортът трябва да бъде не само като тези часове по физическо възпитание, които станаха досадни и дори бяха „премахнати” от училищната програма, а да се възприема като част от живота ни. Тази промяна трябва да дойде от хората, от семейството. В едно семейство, ако детето не вижда, че спортът присъства в живота на родителите си, то няма как да разбере и няма как да има интерес към активния живот. Ако вижда пример на пушене и пиене, то трудно ще стане спортист. Ние трябва да даваме пример на своите деца с обичта си и отношенито си към спорта. Вече се вижда, че и държавата прави много повече за увеличаването на масовия спорт. Но докато хората мислят, че на децата им часът по физическо е достатъчен и се плашат, когато децата им се изпотяват в ежедневието си, докато спортът се разглежда само като средство за отслабване, няма как да стане масов. Спортът е свобода, и всеки трябва да намери за себе си под каква форма да продължи да го практикува през целия си живот. Аз например, наскоро осъзнах, че няма да мога да спра да спортувам. Дори, след като приключи професионалната ми кариера, аз ще продължа да спортувам под някаква форма.

От друга страна, часовете по физическо възпитание в училище са място, на което трябва да се правят щрихите в съзнанието на едно дете към това какво е спорт. Моите първи спринтове са в спомените ми от училище. Тук идва ролята на самия учител, но той има нужда от подкрепата на училището и на общината. Общините трябва да имат малко по-голяма отговорност към спорта и да помагат повече. Винаги, когато упрекваме, когато се оплакваме и искаме повече, спортистите се обръщаме към министерството на спорта, а то не може да бъде институцията, която да държи под контрол, да финансира и да помага за всичко. Това не може да го прави и само една федерация, а общините трябва да се включат в разрешаването на проблеми. Факт е, че в София са останали николко съоръжения за тренировки по лека атлетика за деца - не е по вина на министерството на спорта, а точно тук трябва да влезе и общината, за да помогне и да разреши един такъв проблем. Затова смятам, че и институциите – училища и общини, самото образование, трябва да направят спорта неразделна част от своите програми, от своите идеи.

В България има големи шампиони – това е винаги в полза на спорта, те са добри примери. Има успели хора, които дават много вяра и зареждат тези, които искат да станат като тях. Особено на децата. Успехите, които имат много български спортисти, със сигурност, са най-голямата мотивация за децата и ние трябва да го използваме по най-добрия начин, за да запалим малчуганите за спорт. А от там нататък как те остават в спорта не опира само до нас. И именно тук се къса нишката. Ти палиш децата, те идват на стадиона, но в следващия момент, когато нямат условията, си тръгват. Чакахме прекалено дълго всичко да се разруши. Сега трябва да се строи наново, а това отнема дълъг период. Получи се кух период, в който наблюдавах, че много деца наистина няма къде адекватно да тренират, поне лека атлетика.

Но пък вече се дава възможност на много спортисти да развиват своя спорт, така както искат. Пример са боксовата зала на братя Пулеви, сега и Станка Златева има тази възможност да изгради добри условия за борбата. Това е плюс и трябва да се продължи с подкрепата на добрите неща, точните идеи. Това е верен път, който би довел до много успехи не само в олимпийски план, а с успехи от гледна точка на масовия спорт, което ще доведе до здраво поколение, здрави деца.

За да се увлекат хората да спортуват, институциите трябва да се създадат много интересни неща и да се намерят начини да накарат да излязат да спортува целите семейства. И пак опираме до там, че не само институцията трябва да създаде някакъв формат, който да създава интерес за всички и да ги привлече на спортната площадка, а и самото семейство трябва да е отворено към тези неща. Спортът и здравето трябва да вървят ръка за ръка.

Ако трябва да погледнем и към елитния спорт, мисля, че за нас професионалистите държавата се грижи адекватно. На мен като професионален спортист, благодарение на федерацията по лека атлетика и министерството на спорта, всичко ми е осигурено. Но за да си осигурен, трябва да стигнеш до медалите в едно голямо първенство. А това е трудното. Тези, които са на крачка от медалите, остават и без медал, и неосигурени. На мен не ми липсва нищо и аз мога да водя подготовка на най-високо ниво, за което съм много благодарна. Спортист съм вече много години и съм минала през всякакви неща, виждала съм всякакви нелепости от финансова гледна точка и затова аз оценявам, че в момента на нас ни се дава шанс за много адекватна подготовка.

Снимка: Тони Тончев