Лудогорец изигра пореден луд мач в Европа, но този път шансът не бе на страната на орлите и те се сбогуваха с мечтата да попаднат за трети път в групите на Шампионска лига.

Срещата реванш срещу Апоел (Беер Шева) бе типично в стил “Лудогорец”. Отборът на Георги Дерменджиев намери сили да се вдигне след поражението с 0:2 от преди седмица в Израел и демонстрира впечатляващ футбол - такъв, с какъвто успя да спечели симпатиите на много запалянковци в България, които принципно са фенове на други родни клубове.

Със сигурност израелският шампион не е случаен тим. Преди година той излезе от групите на Лига Европа, успявайки да се справи с отбори като Саутхямптън и Интер. А вчера Лудогорец буквално го прегази, но елементарна грешка в 60-ата минута коства елеминацията на българския клуб.

Често сме чували и треньори, и футболисти да казват, че всеки допуска грешки.

Но дали разградчани сами не предизвикаха съдбата, която този път им обърна гръб?

Как стана голът на Апоел за 3:1? Кафу получи пас в центъра на терена, обработи зле топката и позволи тя да му бъде отнета елементарно. Последва израелска контраатака, шут, рикошет, не много убедителна намеса на Броун и попадение, което разби стратегията и играта на орлите. Само за миг разградчани развалиха всичко, което постигнаха с толкова много труд и класа.

Парадоксалното е, че Кафу изигра най-добрия си мач от 5 месеца насам. Той бе с основна заслуга за две от трите попадения на своя отбор, но въпреки това се превърна в големия грешник.

Защо се случи това? Със сигурност основното не е самата грешка, а цялостната политика на спортно-техническото ръководство спрямо Кафу.

През есента на миналата година бразилецът бе във вихъра си и вкара няколко впечатляващи гола в поредица от важни мачове. Това моментално го превърна в най-конвертируемия играч на орлите. След зимната пауза обаче формата му рязко спадна.

През целия пролетен полусезон той бе футболистът на Лудогорец с най-много брак в отиграванията и във всеки двубой допускаше грешки, подобни на тази от снощи. В Лудогорец обаче се правеха, че не го забелязват и нападателят продължи да е със статут на несменяем титуляр. Така, когато играта на тима не вървеше, се сменяха играчите, които се представяха най-слабо в конкретния двубой, но с изключение на Кафу. Останалите футболисти може и да не го изричат на глас, но подобно отношение ги дразни. Подават му, а той бърка. Играят силно, но ги сменят за сметка на него.

В един момент се създаде впечатление, че разградчани са готови да жертват определени срещи, но Кафу да е на терена през всичките 90 минути. Грешна политика, която провали орлите в най-важния момент.
Добавяйки експресното налагане на безспорно добър вратар като Броун, но за сметка на представящия се на отлично ниво Ренан, се изяснява защо бе допуснат елементарният гол на Апоел. Но той вече е в миналото и Лудогорец трябва да гледа напред.

Във вчерашния мач отборът отново демонстрира огромния си потенциал в атака, който дава надежди за нещо голямо в Европа и през тази година. Вторият по сила турнир не е никак малка сцена за нашите клубове и разградчани не трябва да се вайкат за отпадането от ШЛ, а де се концентрират към влизането в групите на Лига Европа.

Цел, която е напълно постижима и е възможно да даде началото на нова европриказка. За целта обаче е нужно да се изчистят някои неща.

Първо: Орлите са прави да разчитат на Кафу, който е отличен футболист, но всеки състезател има спадове и не е фатално да бъде сменян при слаба игра.
Второ: Треньорът Георги Дерменджиев трябва да намери начин да се справи с огромните дупки в защита. Към този момент всички бранители в лицето на Моци, Натанаел, Лукас Саша и до някаква степен Пластун допускат не много, но груби грешки, които почти винаги водят до голови ситуации.
Трето: Георги Дерменджиев отново доказа, че има правилни виждания и заслужава да e начело на добър отбор в Европа, тъй като Лудогорец играе грамотен футбол. Но действа страхливо, когато играта на тима не върви, а това води до грешки в тактиката. Такива, каквато бе вчерашната смяна на Анисе с Мисиджан.