Тази седмица Христо Стоичков ни поднесе своеобразен римейк на уникалните емоции от юбилейния си мач през 2016 година. Кавалерът на „Златната топка“ отново събра футболни звезди за българската публика и обеща догодина шоуто да продължи.Привилегията да е арена на звездния двубой този път имаше Стара Загора, един от най-футболните градове в България. И местната компетентна публика се показа достойна за класата на „дрийм тима“ на Барселона и родните легенди. Христо Стоичков винаги има какво да каже на аудиторията. Неговите думи се помнят, защото те целят точно в десетката. Легендарният номер 8 говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+.

- Христо, как видя мача в Стара Загора отвътре?

- Най-напред искам да благодаря на всички мои колеги както от българска страна, така и от страна на Барселона. Също искам да благодаря на тази прекрасна публика, на кмета на Стара Загора, на цялата организация, на момчетата и момичетата, които са свързани с това мероприятие. Направих го в Стара Загора най-вече, защото е спортен град. От тук са тръгнали големи спортисти и футболисти - Петър Жеков, Петко Петков, Георги Димитров – Джеки, Стойчо Младенов… Просто нещо трябваше да се случи в този град, който в момента е спортен град на Европа. Догодина ще бъде София. Трябва да се прави нещо малко по-различно. Затова, когато разговарях с кмета и му обясних, че има възможност да се направи такъв мач, абсолютно подкрепи идеята. Щастлив съм, че събитието се получи и хората останаха доволни.

- Ти ли реши да играеш и за двата отбора или това беше изискване на организаторите?

- Аз си ги решавам тези неща. Както съм играл за българската страна, така съм играл и за Барселона. И двата отбора са вътре в сърцето ми. Не мога да ги деля. Исках да направя по 25 минути и за двата тима. Така се чувствах по-комфортно.

- Успя да вкараш гол, но изпусна дузпа, а това не ти се е случвало често в кариерата. Имаше ли някаква договорка със Стоян Колев или всичко беше „феърплей“?

- Колев спаси дузпата, но бях максимално концентриран да видя как е ситуацията и да вкарам този гол. Понякога се изтървават дузпи.

- Помниш ли колко пъти ти се е случвало това?

- За ЦСКА един път и за Барселона - два пъти. В националния отбор нямам изпусната дузпа. Но на един приятелски мач това не важи.

- Резултатът имаше ли някакво значение?

- Естествено, че за мен имаше значение. Като българин винаги искам да побеждавам, но като футболист на Барселона искам поне да стане равен. Имаме един прекрасен футболист Димитър Бербатов, който си личи, че се подготвя супер за новото си амплоа в Индия. Дано да е здрав, да няма контузии, да се радва на това, което може, а ние видяхме какво може. Също много се радвам за Стилиян. След това, което преживя, пак иска да се върне, играе със спортна злоба. Мартин си е същия. Не сме се променили много – можем да си я подаваме. Данчо Лечков си е същия – германският философ, великотърновското момче с къдравата коса продължава да бяга, Наско си е същия, Петър Хубчев е същия, Ивайло Йорданов е същия...

- Какво казаха момчетата от Барселона? Сигурно си говорил с тях и са споделили впечатления от този мач.

- Благодариха за организацията и за това, което сме направили. Благодариха и на публиката. Видяхте, че се спряха да поздравят феновете. Барселона е голям отбор, ходи да играе по целия свят. Не всеки ден се случва да докараш футболисти, които са световни и европейски шампиони, първенци на Испания…

- Твоя ли беше идеята да бъде изпълнен химнът на Барселона, с който започва всеки мач на „Камп Ноу“?

- Естествено – едно уважение към тези момчета. Искам също да благодаря на тези три прекрасни дами, които не за първи път правят чудеса. Видяхте как изпяха химните на Барселона и на България, а накрая и тази прословута песен, която през 1992 г. Фреди Меркюри и Монсерат Кабайе изпяха заедно на олимпийския стадион в Барселона. Всичко беше добре подредено и организирано. Човек с просто око ще види, че няма забележки.

- А ти как се чувстваш с фланелката на Барселона? Имаш толкова много победи и купи в този отбор...

- Аз излязох при 2:2, така че не съм загубил.

- Как се чувстваш с екипа на "блаугранас"?

- По същия начин, както когато съм слагал фланелката на ЦСКА, на националния отбор, на Марица (Пловдив), на Хеброс (Харманли). За мен няма значение фланелката. Важна е обичта към спорта, а ако не го обичаш и не се трудиш, нямаш никакъв шанс да победиш. Неслучайно направихме книгата "88 съвета от номер 8". Нека да ги следват, нека да прочетат и да видят за какво става въпрос. Аз съм се лишил от много неща, но когато съм почнал от дете, съм си поставил една цел – къде искам да стигна, какво да постигна, как да го направя, колко лишения трябва да има, за да се случи… В крайна сметка, когато се трудиш и го искаш, всичко се получава.

- На българските мачове не ходят много хора, но преди година и половина на твоя мач по случай 50-годишния ти юбилей имаше 40 хиляди души, които не мръднаха в дъжда. Сега стадионът в Стара Загора беше почти пълен. Билетите не са много скъпи, но хората нямат пари и въпреки това дойдоха заради вас. Може ли да се измисли нещо с ветерани, защото явно хората искат да ви виждат още и още на терена?

- Това е единственият начин да пълним стадионите – с нас, ветераните. Като гледам колко хора ходят в „А“ и в „Б“ група… Предполагам, че ще направим нещо подобно и в други градове. Има градове, които са готови да поемат една такава организация. Догодина ще е готов стадионът във Варна, и в Русе ще стегнат стадиона, и в Благоевград ще стане стадионът, дай Боже да се случи и в Пловдив… Има прекрасни стадиони във Враца и в Монтана, където се събират 15-20 хиляди. Да направим един празник за града. Много от градовете правят юбилеи, имат големи тържества. На никой не сме отказали. Нашето поколение, където сме искали да отидем да играем, винаги сме били там. Мисля, че всеки един град заслужава да има един такъв празник един път в годината. Всеки град си има дата свързана с него. Много пъти сме ходили и сме го правили, защото сме искали. Мисля, че ще продължим да го правим, защото хората го заслужават.

- Често ходиш на такива мачове в чужбина. Как ти се виждат двубоите в България? Вече участва в три такива, задно с мача на Димитър Бербатов. Нашата публика достатъчно добра ли е за такива срещи?

- Абсолютно! Мога да гарантирам, че нашата публика е най-мощна, най-колоритна, най-много се ръкопляска и се скандира. Затова го заслужават. Винаги съм казвал, че ние израснахме като футболисти благодарение на тях. На празен стадион нищо не правиш. Как да се концентрираш, как да се мотивираш, като гледаш, че стадионът е празен?

- Шоуто е за хората, не за участниците.

- Ние сме го правили нашето шоу, когато сме играли. Ние знаем какво да правим. Това е за тях. Ние им се отблагодаряваме. Тази благодарност е спрямо тях, спрямо децата, които дойдоха да ни гледат. Някои от тях със сигурност продължават да го правят, пускат някой стар мач. Това е пътят – да видят, че още можем да я подаваме, да вкарваме голове. Ако караме само на татуировки, компютри, лаптопи и телефони, няма да имаме спорт.

- Да очакваме ли през 2018 г. някой мач, организиран от теб някъде в България?

- 2018-а? Ами, това е скоро. Ще има голяма изненада, но ще я запазя в тайна. Този път няма да кажа на никой. Само един човек в България ще знае какво ще се случи през 2018 г.