Действителността е много тъжна. Равенството 1:1 на националния отбор на България срещу Люксембург в последната световна квалификация не е сензация, а дори сред феновете и специалистите бе повече от очаквано. Този факт пък сам по себе си говори достатъчно. Наистина, това бе мач без никакво значение за крайното класиране на "лъвовете" в тази тежка група, където бяха още Франция, Швеция и Холандия. Истината е също така, че България изглеждаше жалко срещу тима от Херцогството през първите 45 минути на стадион "Жозе Бартел", като на полувремето се радваше, че губи само с един гол.

През второто полувреме "трикольорите" изглеждаха коренно различно, което е единственото положително от срещата в Люксембург заедно с това, че селекцията на Петър Хубчев не загуби. Вярно е, че след почивката Ивелин Попов и компания можеха да стигнат и до пълен обрат, а накрая и дузпа не бе отсъдена в полза на българите, но това не трябва да бъде извинение. Всички в тима, начело със селекционера, са наясно, че България се изложи жестоко, като освен това бе на път да направи нещо още по-историческо, ако бе записала и поражение. Факт е, че националният отбор на България записа нова срамна страница в своята история.

Да, при Хубчев тимът демонстрира израстване, показват го победите над Холандия (2:0) и Швеция (3:2), но продължава да има прекалено много слабости, за да мечтае реално за класиране на голям форум. Хубавото е, че националите започнаха отново да печелят в София, където традиционно винаги се е играело трудно през миналия век, но показват коренно различно лице далеч от "Васил Левски" и трупат негативен след негативен резултат. Равенството с Люксембург прекъсна серията от шест поредни поражения далеч от дома, в които България допусна цели 23 гола (2:7 с Япония , 0:4 с Дания, 1:4 с Франция, 0:3 с Швеция, 1:2 с Беларус и 1:3 с Холандия), а едната точка срещу тима на Люк Холц си е равна на загуба.

"Лъвовете" не са постоянни, губят точки с аутсайдерите, срещу Люксембург бяха катастрофално слаби преди почивката и рискуваха да запишат най-големия си резил в световни квалификации. В трети пореден мач до 7-ата минута отборът вече губи в резултата, а освен това липсват наистина класни играчи и лидери на тима, които да се нагърбят с отговорността в тежките моменти. Без страх футбол на високо ниво не се играе. Това са част от основните неща, върху които селекционерът на България и момчетата му трябва да поработят, за да имат шанс да се класират на Евро 2020.

Трябва много, много, много работа във всички звена. Хубчев го повтаря от първия ден. Щабът му показа на играчите, че ако са дисциплинирани, трудолюбиви и всеки дава 100% от себе си, помагайки на всеки на терена, резултатите ще се постигат, но също така трябва да втълпи на играчите си, че всяка минута на терена, когато "лъвовете" подценят ситуация или не си помагат, не се ли раздават на 100%, ще страдат и срещу най-големите аутсайдери.

България е далеч от големите, от силните и водещите отбори на Стария континент. Почти всички в Европа показват израстване, вече години наред се работи по-правилно, а резултатите им са налице, включително и на Люксембург, докато ние тъпчем на едно място или се движим леко напред веднъж, а друг път по-бързо назад. Ясно е, че това са играчите, а също така, че те не са способни да направят чудеса, но със сигурност могат и да се представят по-добре, а не да предизвикват хората да си изключват телевизорите на полувремето на мача с Люксембург.

Във футбола всичко е възможно, а равенството е част от играта. Проблемът е, когато демонстрираш това подобие на футбол, което бе през първата част на стадион "Жозе Бартел". Футболът е преди всичко удоволствие, а играчите ни трябва да разберат, че са привилегировани да имат най-желаната професия на света. Именно затова се изисква от тях, тъй като и националната фланелка задължава много, но пък трябва да бъде огромен повод за гордост на всеки, който има страхотната възможност да я сложи и да представлява родината си.

Резултатите на младежите не дават никакви надежди (в първите три европейски квалификации - загуба от Люксембург с 0:1 в Стара Загора и две равенства с Казахстан - 2:2 на "Трейс Арена" и 1:1, като това в Астана дойде в 90-ата минута), единственият светъл лъч бе класирането на Евро 2017 в Грузия на 19-годишните ни таланти, които имат потенциал, но клубовете, ако не работят правилно, ще бъдат поредното провалено поколение, докато отборът ни до 17 години (загуби с 0:3 във Велико Търново от Украйна, като гостите играха над едно полувреме с човек повече) със своя старт на квалификациите не дава никакъв повод да се очакват хубави неща.