Олимпийската вицешампионка в скока на височина Мирела Демирева вече е в Холандия, където започна подготовка за новия сезон. В изминалите летни месеци тя не успя да реализира потенциала си в сектора и премина 190 см в едва три състезания. Мирела завърши седма във финала на световното първенство в Лондон. Загърбила ли е трудните месеци и с какви амбиции започва да тренира за 2018 г. говорим с Демирева в един от последните дни от почивката й в София.

- Много хубаво си починах. Две седмици и половина почивах напълно. Може би след Олимпийските игри това беше първата почивка, в която успях да изхвърля всичко от главата си и да се отдам единствено на близки и приятели. Беше доста хубаво.

- В края на миналия месец празнува своя рожден ден и благодари на хората, че са те подкрепили в един не лек за теб сезон.
- Сезонът беше много труден. Дори след последното състезание с треньора ми си казахме „ох, свърши се”. Трудно беше, защото цяла година бях контузена и постоянно се страхувах да не се контузя, въпреки че вече съм. Това е изключително психическо напрежение, защото знаеш, че само една мъничка грешка и те връща обратно в началото и всичко трудно може да се повтори отново. Цяла зима почти не сме тренирали. Започнах да скачам много късно и това, което беше много трудно е, че тренировките бяха много еднотипни. 50% от тях бяха физиотерапия и упражнения, нямаше скачане – това, което аз обичам. В един момент нямаше толкова радости, нямаше успехи. Имах затруднения и объркване относно разбега си. Не винаги на 100% го разбирах, защото имаше емоция, която влагам в състезанието, но пък в същото време трябваше и да мисля за различните компоненти на скока. Това е много трудно, защото при едни големи височини ти трябва изключително да наблегнеш на емоцията и на нищо друго. А когато трябва да мислиш и за разбега си, прави състезанието не толкова приятно.

- Срещна ли подкрепа от конкурентките си през това лято?
- Да, основно от Рут (б.а олимпийската и европейска шампионка Рут Бейтиа). Но като цяло, ние не общуваме толкова много помежду си. Разбира се, има уважение, колегиалност, но не и близки отношения. А когато излезеш на пистата, няма значение с кой скачаш, скачаш основно със себе си, над летвата, а отношението не толкова важно.

- Ние българите силно любим, но и силно мразим. Обикновено възвеличаваме спортистите си, когато са на върха, но сериозно ги хулим, когато не побеждават. Но въпреки че тази година ти заемаше и последни места, и по-рядко призови, и журналистите, и спортните фенове не казаха лоша дума за теб.
- Да, наистина е така. Бях изненадана. Приех го като голям жест и уважение. Хората проявиха разбиране, за което много им благодаря. Още повече аз не съм много социална, не общувам много с феновете и рядко използвам и своя Фейсбук. Но хората бяха много уважителни, което много ми помогна. Но и дори да не беше така, винаги съм казвала, че  човек има право да харесва или да не харесва някой, това е свобода и не можеш да налагаш своето мнение.

- Този тежък сезон зад гърба ти ли остава или ще го използваш за мотивация и корекция на грешките?
- Ще го използвам. Както каза, българите сме на крайностите, но сме се научили да се черпим поуките от всичко, което имаме. Този сезон натрупах много - и самочувствие, въпреки че повечето състезнаия бяха пълна трагедия, но за мен беше важно да се преборя с егото си. Когато си втори в света и изведнъж имаш затруднения да скочиш 185 см, това може да го приемеш изключително тежко. За мен беше важно да се абстрахирам от всичко ставащо около мен. Аз съм атлетка, моята работа е да скачам и научих много – че трявба да съм по-разумна спрямо контузиите си, да не ги пренебрегвам напълно. Използвахме турнирите, за да разбера разбега си, който ме затруднява. Това е разбегът, който ще използвам в Токио. Беше много важно и това, че не се уплаших, не се скрих и излязох на световното първенство в Лондон и скачах на 100%, бях много щастлива, че съм там. Скачах за медал, колкото и лудо да звучи. Аз наистина си вярвам много.

- Какви са очакванията ти от следващия сезон?
- Очаквам да ми се случи всичко най-хубаво във всеки един ден, във всеки един момент. Знам, че съм готова. Вярвам в себе си и в екипа си. И се надявам да дебнем скокове над 2 м. Знам, че когато разбегът ми влезе под кожата, емоционално и психологически съм готова за 2 м. Стига да съм здрава, с такива височини няма да имам никакъв проблем. Всеки ден си мечтая, всеки ден си пожелавам нещо. Смятам, че най-важно е да съм здрава. Мисля, че съм голяма късметлийка, тъй като правя това, което обичам. Правя го с подкрепата на своите близки, имам уважението на хората, имам свобода и работя  с хора, които като мен смятат, че всичко е възможно.

- А през зимния сезон ще стартираш ли?
- Още не е ясно напълно. Важно е да съм здрава и не искам да направя същите грешки като миналата година. Започваме плавно тренировки. В зависимост как се чувствам, ще решим. Дори и да има лек остатък от предните две контузии, смятам да пропусна зимния сезон и да се концентрирам за лятото. Така или иначе, скокът на височина е европейска дисциплина и европейският форум е на доста високо ниво в нашата дисциплина.

- Дълги месеци прекарваш в чужбина. Липсва ли ти България?
- Да. Много ми липсва семейството, моят приятел, приятелките ми. Софийските улици ми липсват, жълтите павета, Витоша, парка пред Народния театър. Но скокът на височина е любовта на живота ми и той ми липсва. Имам много високи амбиции, имам своите каузи, за които се боря, и докато не приключа с това не желая да се занимавам с нищо друго.

Bgathletic.com