Бронзовата медалистка в биатлона от олимпийските игри в Солт Лейк Сити Ирина Никулчина е една от българските легенди в атрактивния спорт. Тя няма търпение да започнат битките по снежните писти в Пьончан. Специално за читателите на "България Днес" 43-годишната Ирина сподели своите очаквания.

- Г-жо Никулчина, броите ли дните до старта на олимпиадата?

- Минаха четири години от предишната. Това е сериозен период на очакване. Олимпиадата в най-важното събитие в живота на всеки един спортист. Време е да се види дали трудът и усилията ще получат реализация.

- Нашите биатлонисти се представиха отлично през миналия сезон, но през този не започнаха много добре. Ще успеят ли да се съберат за Игрите в Корея?

- Винаги олимпийската година е малко по-различна от останалите. Всеки прави собствен подход към състезанията. Важното е беговата и стрелковата форма да бъдат напаснати точно към стартовете в Корея. Обнадеждена съм, защото в българския тим нещата тръгват във възходяща линия. Дано имат шанса и късмета да се реализират. Не винаги всички фаворити показват най-доброто. Нашите момчета са планирали подготовката за олимпиадата. Запознати са с трасето. Дай боже да са живи и здрави. Дано не прегорят, защото очакванията в България към тях са по-големи. Владимир Илиев и Краси Анев ще участват на трета олимпиада. Те са достатъчно добре мотивирани. Дано да имат ден и късмет.

- Колко е ключова психологическата нагласа преди толкова важен старт?

- Не винаги състезателите са в добра кондиция и издържат на напрежението. Понякога тръгваш пренавит и нищо не се получава. Винаги в главата витаят въпроси какво ще се случи. Понякога се правят непредизвикани грешки именно от прегаряне. Дано биатлонистите да запазят спокойствие. Не трябва да мислят, че е олимпиада. Необходимо е психиката да бъде освободена на максимално ниво. Не трябва да има външни дразнители. Нека да повярват в собствените си сили. Те имат достатъчно рутина. Ще наберат още увереност в оставащите стартове през сезона. Резултатите ще им подейства по-добре.

- С оглед на уменията на националите в кои дисциплини имаме шансове да атакуваме челните позиции?

- При всеки е различно. Въпрос на ден и шанс. Краси има възможност в дългата дисциплина. Владо също може да направи резултати в нея. При него, там където има очакване, е малко по-пренавит и обратното. Там където е по-освободен психически, прави силни резултати. Момчетата са подготвени за всяка една дисциплина. Спринтът е най-тежък. Ако сбъркаш в стрелбата, после се отразява на преследването, където имаш шансове да се придживиш напред. Подготвеният човек няма слаба дисциплина. Владо и Тони Синапов предполагам ще наблегнат на спринта, а Краси Анев на индивидуалната. Митко Герджиков е устойчив в стрелбата. Надявам се и в щафетата да демонстрират хубав резултат, защото са устойчиви. Видя се и на последния старт как влязоха в Топ 8. Всичко е въпрос на съчетаване - добра стрелба и бързо бягане. Има и субективни фактори като ски. Трасето е тежко. Ние сме от по-функционалните състезатели, така че това е плюс.

- Спомняте ли си често златния миг във вашата кариера, когато завършихте трета в преследването на олимпиадата в Солт Лейк Сити през 2002 г.?

- Много отдавна гледах за последно старта. Имахме приятели, които бяха качили състезанието в youtube. Това беше един обикновен старт. Не очаквах нищо като класиране. Моят шанс беше в спринта. Имах възможност да бъда втора, но пропилях този шанс от напрежение. Грешката беше моя. Тръгнах по-спокойна в преследването. Нямах специална нагласа. За мен беше по-важна щафетата. Имахме потенциал да сме в Топ 8. Получи се и на преследването, и на щафетата, където малшанс ни лиши от третото място. Останахме четвърти само на пет секунди, което е нищо. Имаше си три определени фаворита в онзи старт. Нещата се наредиха, но малшанс. Зарадвахме се на четвъртото място. Малко ни беше тежко заради последната стрелба. Нашата реална позиция беше между шесто и осмо, ако погледнем предишните стартове спрямо резултатите на нашите конкуренти. Ние се мотивирахме една друга. Бяхме много равностойни състезателки. Винаги имаше някоя, която влизаше в топ класиранията за световната купа. Това много ни помагаше, за да вървим напред. Имахме конкуренция сред нас. Катя Дафовска беше водещ състезател. Тя ни беше критерий и еталон за сравняване.

- Сега при жените ситуацията е коренно различна. Националките не могат да влязат в точките за Световната купа. На какво отдавате това?

- Имаше тежко наследство. Очакванията бяха огромни. От момичетата се изискваше веднага да влязат в големия спорт и да правят резултати. Липсва и конкуренция. Само 3-4 състезателки не могат да се съревновават между тях. Това е негатив. Отдолу идват млади момичета с потенциал. Дано да го реализират. Показват хубави неща на стартовете при девойките и на Европейските купи се вижда израстване. Дано скоро и тях да ги видим на световната сцена. Необходимо е търпение. Не трябва да сме критични, защото е въпрос на поколение и талант. Отделно има още доста странични фактори, които могат да те изхвърлят извън борда.

- Вие сте треньорка на деца в Банско. Колко състезатели тренират в клуба и лесно ли е да ги задържите в спорта?

- При нас има около 30 деца. Те са разделени на три групи - подрастващи, с които се занимавам аз, начинаещи и професионалисти. Четирима от последните представят България в Световните и Европейските купи. Надявам се двама-трима да участват на олимпиадата. Работи се. Нашият клуб е с традиции. От 1988-а винаги изпращаме човек на зимна олимпиада. В момента трудно се работи. Мотивацията при младите е различна. Те имат доста странични неща, които ги разсейват. Надяваме се да намерим деца, които носят спорта в сърцето си. Има нужда от търпение, за да изчакаме появата на нови звезди в клуба и в националния отбор. До седми клас всичко е наред, но след това трябва да избират - дали училище или спорт. Там се къса нишката.

- Вие сте стопанин на къща за гости в Банско. Вашето мнение за строежа на втори лифт в града?

- Необходима е втората кабинка. Всички в Банско са потърпевши от настоящата ситуация. Градът е водещ курорт. Трябва да се развива. Излизаме на световната карта, правим реклами със Сани Жекова и Радо Янков, показват се състезанията по телевизията. Необходимо е да използваме инерцията. Когато човек стои по четири часа на опашка за лифт, той не получава необходимата услуга. Остава разочарованието. Основният поминък в целия окръг е туризмът. Има за и против строежа на нов лифт. Нека не забравяме, че младите ще имат възможност да спортуват и да ползват повече пистите.

bgdnes.bg