Легендарният футболист и треньор Димитър Пенев даде обширно интервю за "Шоуто на Николаос Цитиридис". Пената сподели любопитни спомени от САЩ'94, от идването на Христо Стоичков в ЦСКА, говори още за Бербатов, за президентската битка за БФС и др. Стратега също така не скри болката си от окаяното състояние на стадион "Българска армия", като заяви, че се притеснява, че един ден ще се срути и ще заличи историята на ЦСКА.

"Виждате ме в момента на живо. Излъчвам доброта и мисля навън да бъде добро слънце и хората вече да се усмихват, но мисля, че ще се забави времето да се усмихнем. Винаги съм бил усмихнат, защото съм дал много на футбола като състезател и като треньор. Днес винаги казвам, че няма ЦСКА, няма Левски... Е, ЦСКА винаги е на първо място в темите. Локомотивец знаете, че съм от малък и винаги имам обожатели, приятели, близки и роднини на всеки метър, когато се покажа някъде. Хайде, метър е малко, но на 10 метра...", започна Пената.

Той призна, че не спазва стриктно карантината, а често посещава "Българска армия".

"Минавам, за да видя хората от ръководството, да видя дали алеята е права, да не са я изкривили. Дълги години ни обещават. Този стадион е от 50-а година. Някой ден може да падне и да затрие историята. После не може да открием и купите и наградите на поколения не само футболисти, а и големите баскетболисти, волейболисти... Всичко има тук в този музей - 15 до 20 вида спорт. Всички тези награди са и международни и вътрешни. И ако падне едно малко земетресение... То минава първо през Гърция, така че като там се залюлка леко, да се обадиш да предпазим музея", пошегува се Стратега.

След това започнаха спомените от САЩ'94 и победата над Гърция.

"Една държава срещу друга да победиш от Балканския полуостров, това е голям успех. Спомням си и с ЦСКА срещу Панатинайкос когато играхме и преигравахме мача, а преди нашето класиране те победиха Цървена звезда в Белград. Трябва да знаете, че от тук в автобуса бяхме натоварили пържоли, яйца, защото в Югославия се говореше, че имало приспивателно и едикакво си и така Панатинайкос е победил Цървена звезда. Иначе с гръцките отбори много срещи сме имали. Още си спомням, когато чиниите още се чупеха и ни канеха долу на танците. Не признавахме боси ли сме, с маратонки ли, директно отивахме. Не стигаха само гипсовите, но пускаха и от порцелановите чинии".

Той коментира и изнестната радост на Илиян Киряков след победата над Мексико.

"За пръста на малкия ли? Той няма разрешение и не го прави начисто, защото има гащета и бандажи отдолу. И на Кирячето колкото е нисък, толкова му е малко пръстчето, той няма да го заболи. Това не е изискване на треньора. Има си задачи на център-халфа, на метача по италианските стандарти - аз също съм играл на този пост. Това е просто една радост, той ако влезе отдолу, ще го смачкат, а той е отгоре. Може някой отдолу да се е обадил и да му е казал: "Киряче, пипни го по дупето да порасне", шегува се специалистът.

"Официално беше наредбата семейните да са в друг хотел. Не говорим за Германия, за Италия, а говорим за нашия отбор. Имаше моменти, когато в парка се целуваха, прегръщаха. Дай Боже някой да е направил наследство в Америка, да бъде американче, там на пейката. Но няма такъв случай. Нашите момчета се ръководеха от групата на Наско Сираков. 50 кг. кайма закараха в Америка на багаж в куфарите. И когато победихме в първата среща, в парка пред хотела един майстор от Варна направи една скара, запуши. В почивка този ден ги бях пуснал, по пейките приятели идваха... И в един момент след половин час виждам с д-р Гевренов и Христо Запрянов как и американци се редят на опашка при скарата с готови кюфтета. Нашите отиват и си взимат да си носят по пейките. Свободно, в този ден сме свободно", спомни си още Пенев.

Преди победата над Германия пък в лагера на нашите е бил Франц Бекенбауер.

"Лично имам от него много автографи, обувки, анцузи. Тогава два дни беше при нас. Точно тогава беше шума какво става в българския отбор. Това ни даде едно самочувствие, че германците са точно сега уязвими, заради проблема с Ефенберг, който не игра в нашия мач, а си тръгна без позволение от неговия щаб, че жена му трябвало да роди в Германия след два дни", сподели още той.

Специалистът разкри, че е имало шанс да бъде сменен след загубата ог Нигерия: "Пената в главата понася целия багаж. След първата среща ме бяха сменили, мисля, че имаше такива задания. Пристигна Панов или не помня кой да ме замести по време на световното първенство, но това го научих след години".

"Всички бяха шегаджии, когато побеждавахме. Най-голямата шега беше, когато Стоичков се обадил на Киряков в Гърция и му казал: "Старшията те вика на лагер, а ти не идваш". Презенявах в приятелските срещи Стоичков, Пенев, Сираков, Костадинов да не ги претоварвам, защото .. И Стоичков го беше изпратил със закъснение с един ден, а ние сме на лагер преди приятелски мач на "Васил Левски". Киряков казва: "Извинявам се, закъснях", а аз му отговарям: "Какво си закъснял, аз не съм те викал". "Осми номер пет пъти ме напсува по телефона защо не съм на лагер". Такива майтапи имаше", разкри още Стратега.

След това той сподели спомените си за Христо Стоичков.

"Аз го познавам още от Марица, когато беше дечко. Тогава Ботев (Пд) и Локо (Пд) не го харесваха и той отиде в Харманли. И съвпадение, 77-а ме освободиха като помощник треньор в ЦСКА и отидох в Димитровград. И още първата седмица правим контролна среща с Харманли и там го виждам наживо като футболист. След един месец Стоян Йорданов, големият вратар на ЦСКА, отиде и го докара по времето на Манол Манолов треньор, който го доведе. Подписаха договор половин година по-рано, доигра сезона в Харманли и дойде тук". 

"Интересно се случи, когато с Данчев, мениджърът, който уреди трансфера в Барселона, отиваме да подписва договора. Съблича се в съблекалнята и домакинът му дава 26 номер, той не иска да се съблича, защото не е 8. Слиза Кройф, разговаряме и той казва: "Оставете го, нормално е, 8 номер ще му дадем, домакинът си прави майтап със Стоичков". После за голмайстор, когато се бореше и получава съобщение, че от Милан холандецът, който се бореше, го води с 1 гол. И той не иска да тръгне с нас до Португалия, защото печели Сребърната, а не Златната топка. И не пожела да вземе наградата за второ място".