Благодарение на клубовете волейболът е №1, феномен - изключение от правилото, че спортът е на нивото на икономиката на всяка държава
Петър Кънев е роден на 18 декември 1953 г. в Ямбол. Депутат от гражданската квота от БСП два мандата - в 40-ото и 42-ото НС. Към момента е председател на комисията по икономическа политика и туризъм. Завършил е Московския полиграфически институт. Специализира “Икономика на печата” във Висшето графично училище в Лайпциг. Има следдипломна квалификация по международни икономически отношения в УНСС.
Петър Кънев е играл в младежкия национален отбор на България по волейбол, в спортната рота на ЦСКА и в „Локомотив“ (София). Играе 2 г. и във волейболния "Спартак" (Москва) по време на следването си в руската столица. Дълги години бе президент и вицепрезидент на волейболния ЦСКА. Кънев е първи вицепрезидент на Българската федерация по волейбол от 2004 до 2016 г. На общото събрание на волейболната централа на 13 март, на което Любо Ганев бе изран за президент и наследи управлявалият близо 20 г. инж. Данчо Лазаров, бе гласувано и завръщането на Петър Кънев в управата. А председателят на комисията по икономическа политика и туризъм в парламента бе утвърден отново за вицепрезидент на Българската федерация по волейбол. Петър Кънев даде специално интервю за "24 часа".
- Господин Кънев, когато и да се справим с пандемията от коронавирус, предстои голямо предизвикателство пред спорта. Ще е важно да се спечели мачът и срещу икономическата криза. Ако говорим за българския волейбол, какво стои зад вашето завръщане като вицепрезидент на федерацията?
- В управата на волейбола се върнахме двама човека. Единия го нямаше 8 години, а другия - 5. Под първия визирам Ивайло Константинов, който след олимпийските игри в Лондон излезе от играта. Преди 5 години поради проблеми между мен и инженер Данчо Лазаров аз също излязох от волейбола.
Ивайло Константинов ще отговаря за финансите, защото определено се е доказал като добър мениджър и може да помага. Аз ще се занимавам с това, което правех и преди. Колкото и интересно да е написаното на визитката за ролята ми - вицепрезидент по институционална логистика, което си е чисто лобиране и събиране на приятели и финанси за българския волейбол. Със завръщането ми не се променят функциите, които трябва да изпълнявам за развитието на българския волейбол.
- А в ролята си на експерт по икономическа политика какви мерки трябва да се предприемат за стабилизиране след извънредното положение?
- Какво предстои, никой не може да каже. Виждате, че от сутрин до вечер сме бомбардирани от най-различни проекции - на световната икономика, на европейската икономика, на българската икономика. Спортът е сянката на икономиката.
На този етап гарантирам, че световния спорт, а в това число и българския, ги чакат много тежки времена. Аз лично съм умерен оптимист и не мисля, че тази криза ще бъде толкова дълбока. Така ми се ще да вярвам. За да можем все пак през есента да подновим шампионатите на България. Защото българският волейбол доказа, че вече 30 години след събитията остана единственият наш отборен спорт, който е в топ 10 в света и сред водещите в Европа. Причините са много, но най-вече заради треньорите, които създават интересно младо поколение. И на работата на клубовете, които са люпилнята на волейболното бъдеще.
И в момента може да не сме сред водещите при мъжете и жените, но при подрастващите - младежите, девойките, децата, имаме удивително поколение, което при добро менажиране може да постигне чудеса. Свидетели сме как за двайсетина години от прочутия български футбол, от прочутия български баскетбол, да не говорим за хандбала и за другите колективни спортове - не остана нищо. Успяхме чрез доста критична ситуация в последните няколко месеца
да не влезем
в модела
“канибализъм”
в спорта,
където се създават дуплексни форми, обжалвания, нови управителни съвети... и се стига до самоизяждане и тежки щети директно върху това, за което трябва да се работи - спорта.
Помните историята след 1990 г. с Валентин Заяков, когато такава история бе разигравана с Димитър Златанов и за над година бяхме блокирали волейбола. Мисля, че този сценарий го прескочихме.
Оттук нататък ще бъде тежко. Когато в една компания настъпи критична ситуация, първото от което се реже, са парите за реклама. В това число и парите за спонсорство към спорта. Но независимо от това вече работим в тази посока. Вторият проблем е на корпоративно ниво - това са общинските бюджети. Много сериозно участие в българския волейбол имат няколко общини, няколко кметове, които финансират отбори, практически от първата шестица. И то със сериозни средства. Предполагам, че те също ще изпитват затруднения да осигуряват същото финансиране, както досега.
Но да не гледаме песимистично. Решението, което се прие на последния управителен съвет - да се прекрати шампионатът, беше логично. Не виждам как българските отбори можеха да издържат до юни-юли, без да тренират, за да правим след това довършителни мачове и плейофи. Още повече - това е масова практика в Европа и в цял свят. Не виждам защо ние може да бъдем много по-умни от другите.
Нека да изчакаме да отмине таймингът на карантината. Предполагам, че по-сериозният проблем в кризата - чисто икономическият, ще настъпи през есента. Когато се ориентираме дали по-голямата част от българите, които се върнаха обратно у нас, ще бъдат приети обратно на работа в чужбина. Дали европейските държави ще си отворят границите. Дали масовата психоза на затварянето на потребителското търсене, на затварянето в дома, на отбягването на туристически пътувания ще продължи. И колко ще продължи. Науката е доказала, че така наречената социална памет е между три и шест месеца. Все пак много ми се ще да вярвам, че към края на годината ще имаме що-годе нормална икономическа среда и нормално волейболно първенство.
- Какви трябва да са първите стъпки за съживяване на волейбола?
- Волейболът не е умрял, за да го съживяваме. Това важи като цяло за спорта. Той по-скоро е в летаргия - стои и чака да му дойде времето. Виждате какви загуби претърпява “Уимбълдън”, виждате Бундеслигата, Ла Лига, английската Висша лига - какви огромни загуби търпят.
Да не бързаме
да се надбягваме
с времето.
Кризата е
уникална
Тя е много по-различна. Участвах в управлението по време на кризата през 2007-а, 2008-а, 2009 г. след фалита на “Лемън Брадърс”. При нас тогава тя дойде 2008-2009 г. Но това беше финансова криза, от която Европа ни изтегли. Практически с доста сериозни финансови рестрикции и до голяма степен объркани икономически мерки успяхме за около 3 години да се оправим. През 2013-2014 г. икономически бяхме що-годе стъпили на крака. Сега никой не може да каже как ще бъде.
Макрон твърди, че настоящата криза ще е много по-тежка от 2008-2009 г. Меркел казва, че такава криза не е имало от Втората световна война насам. От трета страна - председателят на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева прогнозира, че кризата ще надмине Голямата световна криза през 1928-1930 година. Тези капацитети в икономиката и политиката също нямат единно мнение какви ще са последствията. Сега е по-конструктивно не да разсъждаваме какво ще стане, а да оценяваме правилно какво имаме и какво може да направим, когато е възможно да го правим.
В този ред на мисли положително оценявам, че в българския волейбол се създаде силен екип с председател на федерацията с голямо желание за работа, доказал себе си и като голям спортист, и като мениджър - Любо Ганев. Има екип като Иво Константинов, като Александър Александров, като Давид Давидов... които са доказали, че разбират от пари, от логистика, от менажиране. Когато екипът го има, нещата ще вървят.
Навремето бяхме направили много силен екип заедно с Иван Тодоров-Сенатора - Бог да го прости, Мария Капон, професор Огнян Герджиков... Това е модел при създаването на всеки добър екип - от една страна, трябва да са хората, които са за волейбола, и, от друга - хората, които са от самия волейбол. Доколко успешно ще работим в новия екип, времето ще покаже. Но мисля, че на този етап Любо Ганев успява да овладее ситуацията и го доказа на първото заседание на управителния съвет.
- Какви ще са конкретните първи управленски действия след извънредното положение?
- - Освен добър мениджмънт на централно ниво до голяма степен успехите се дължат на клубовете. Все пак това е федерация, която на едно събиране събира над 120 клуба. До голяма степен ще работим със спонсорите на клубовете. Ще имам грижата, когато премине карантината, да направя работни срещи с кметовете на общините, които издържат до голяма степен волейболните клубове, за да обсъдим вариантите за подпомагане. Когато пандемията е зад гърба ни, лично ще се ангажирам с лобиране по места и ще съдействам с всички възможности за възстановяване на клубовете след тежката ситуация.
Друга идея, която също обсъдихме с новото ръководство на федерацията, е
да възстановим
стария модел
на женската
елитна
волейболна лига
от есента. И преди имах определени ангажименти с нея, и сега ще намерим начини да осигурим добра логистика и финансиране на първенството.
- Когато един ден пандемията от коронавирус е зад гърба ни, а социалната памет и икономическите възможности позволят на хората отново да са заедно, една от водещите спортни наслади на българските фенове би била свързана с нови емоции в залата с колективен спорт номер едно у нас - страсти с националите по волейбол. Да вярваме ли, че националните ни отбори по волейбол ще държат първата позиция в колективните спортове и след кризата? И как вие си обяснявате извоюването на реномето “отборен спорт №1 в България”?
- Волейболът е уникално изключение в ситуацията. Общо взето, тезата е, че с много малко изключения, където в ранглистата се намира икономиката на една държава, там е и спортът. Ако изключим Куба в един период - вече не е така, ако изключим Северна Корея, ако изключим Унгария и още няколко държави, ще открием доказателствата за тази теза.
България се движи в световната икономическа класация между 60-о и 70-о място. Е, няма как българският спорт да бъде на 10-о, 15-о, 20-о място. Но най-странното е, че волейболът го прави. Този феномен се получава благодарение на клубовете, на местните лобистки групи - спонсори, любители, приятели на спорта. Защото в провинцията това е уникално събитие. И на треньорите, естествено. Те създават всичко, което заедно градим и превръщаме в общото понятие български волейбол. Всички заедно ще работим националните отбори на България по волейбол да поддържат реномето “отборен спорт №1” и да продължат да носят страст и национално самочувствие на феновете, когато отново е възможно да бъдат заедно с тях.
0
