В последните дни колегите от БНТ зарадваха зрителите, изваждайки от прашния скрин финалните мачове на световните първенства по футбол от последните 40 години. Класика отвсякъде, а колегите правят всичко възможно да изкарат на бял свят и други спортни евъргрийни. Трябва да поздравим Петър Иванов, Евгени Николов и Николай Нанев за работата, крайният резултат от която идва във вечерите, когато се пренасяме назад във времето. Вчера пък големият Петър Василев получи най-сложната задача - да влезе в ролята на Николай Колев и да коментира финала на Мондиале'90 тридесет години по-късно. Ето какво каза Петела пред Sportal.bg след като се "завърна в бъдещето":

- Колко беше трудно да коментираш мач, в който знаеш какво ще стане?
- Такова нещо за първи път ми се случва. Бях малко в неловко положение, трябваше доста неща да си припомня. За съжаление на този мач между Германия и Аржентина по някаква причина коментарът на Мичмана е изчезнал. Останала е само картината. Беше много неспецифично. Имам богат опит в този занаят, ама и на мен ми се посви сърцето. Знаеш какво е станало, знаеш всичко за мача, но младите не знаят и трябва да им го представиш.

- След това тръгна финалът в САЩ'94, вече с твоя автентичен коментар. Усещаш ли разлика в различните нюанси?
- Снощи гледах продълженията и дузпите на Бразилия - Италия, а след това изгледах трите мача, пътя към титлата, на Даниел Петров от Атланта'96, които излъчихме. Честно казвам, че тръпки ме побиха. И сега ме побиват, когато го казвам. Странно е, аз не обичам да се слушам. Странно чувство е, но се кефя, по същия начин бих го направил. Естествено, с опита, с годините, човек вижда някои неща, с които е прекалил, нещо е трябвало да кажеш, но не си го казал. Нормални неща от дистанцията на времето. Кефя се на тези стари записи, разбира се, а на мача Германия - Аржентина се озорих, това е истината. Ужасно е да се коментира такъв мач. Само веднъж досега съм имал подобен случай. Не бяха записали коментара на един финал от световно първенство по бокс, мач на наш боксьор. За предаването "Ретроспорт" се наложи да го изкоментирам преди години, само че десет минути. А тук беше 90 минути, с тунела, химните, награждаването, тури му кръст.

- В автентичния коментар от 8 юли 1990 г. Мичмана не казва, че дузпата е измислена, а ти го каза вчера. Беше ли се наумил предварително да го кажеш или ти дойде на момента?
- Не си го бях наумил, винаги съм казвал това, което очите ми видят и това, което чуят ушите ми. Това ме е водило винаги в журналистиката. Това беше най-измислената дузпа. Защо Мичмана, Бог да го прости, тогава се е въздържал, не мога да кажа, не съм бил в телевизията тогава. Никога не съм спестявал това, което за мен е истината. За други, разбира се, тази истина може да не е истина. Личното си мнение съм го изразявал без да ми пука дали насреща е Христо Стоичков, Диего Марадона или Иван Славков, дали става дума за Левски - ЦСКА, Бразилия - Аржентина и т.н. Тази дузпа от Рим е прословута. Има и друга гледна точка, тя е на Мичмана и аз също я уважавам - той ми наби в главата навремето, че дузпа е само това, което свири съдията, другото е само мнение по въпроса. Това е желязна мисъл, но пък човек има право да си изрази мнението, нали? Не винаги отсъденото от главния съдия е правилното. Яд ме е, че не казах едно нещо. Не казах най-яркият ми спомен на другия ден след този финал. Бях в "Работническо дело" и всеки ден получавахме "Београдски спорт", "Екип", бяхме абонирани за чуждестранни вестници. След финала "Београдски спорт" излезе с огромни букви на цялата първа страница: "Победили СР Немачка, Кодесал... и мафия". Това заглавие ми се е запечатило в очите и душата.